Никога няма да познаете някогашната парола за видеонаблюдение на Лувъра. (Абсолютно ще го направите)

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Това е димящото оръжие зад най-зрелищния грабеж от тази страна на хилядолетието.

Френски съд разгласява в четвъртък отчет, критикуващ управлението на Лувъра за фокусирането му върху сграбчили заглавия покупки и планове за възобновяване върху поддържането на сигурността на един от най-големите музеи в света.

Дръзкият дневен грабеж, който видя четирима мъже да си потеглят с скъпи исторически бижута, беше „ пронизителен обезпокоителен сигнал “, сподели пред публицисти в четвъртък Пиер Московиси, президент на Сметната палата, която е създател на отчета.

Повтаряйки отчета, който беше поръчан преди обира на 19 октомври, той сподели, че управлението на музея е приоритизирало „ забележими и привлекателни “ планове, като закупуване на творби на изкуството и възобновяване на оформлението на музея в ущърб, по-специално, на сигурността на Лувъра.

След обира още веднъж се появи информация, която демонстрира, че пропуските в сигурността наподобява са известни от години – в това число предизвестие от 2014 година, съгласно което една от основните пароли на музея е просто „ LOUVRE “. Новият отчет единствено прибавя към редица пропуски в сигурността, разкрити от обира.

И по този начин, какво се обърка?

Очи на

В рамките на четири минути откакто дойдоха пред външната стена на Лувъра, крадците бяха нахлули в постройката и разбиваха прозорец. Едва тогава се задействаха вътрешни аларми. Четири минути по-късно, откакто взломиха подсилена кутия и сграбчиха девет исторически бижута, крадците бягаха.

„ Слабостите на отбраната на нашия периметър са известни и разпознати “, сподели шефът на Лувъра Лорънс де Карс пред законодателите след обира.

Вътрешно също обстановката наподобява тежка.

За 465-те музейни галерии на Лувъра чиновниците по сигурността са имали единствено 432 камери за видеонаблюдение, с цел да следят интериора през 2024 година, съгласно отчета. Въпреки че това е съвсем 50% нарастване по отношение на наличния брой през 2019 година, към момента оставя 61% от галериите без никакво покритие за видеонаблюдение.

Най-големият музей в света, Лувърът обгръща към 652 300 квадратни фута.

За съпоставяне, Институтът по изкуства в Детройт може да се похвали с сходен отпечатък (включително зала за спектакъл и рецитал), само че има над 550 камери за видеонаблюдение, съгласно производителя на камери Axis.

Des Cars сподели на френските сенатори, че планува удвояване на броя на камерите в територията на Лувъра с повърхност от 37 хектара през идващите години.

В рекомендациите си отчетът на Сметната палата акцентира нуждата Лувъра да „ укрепи функционалността си за вътрешен надзор, която остава недоразвита за институция с размера на Лувъра “.

Безупречна киберсигурност

Дупките в сигурността на Лувъра не бяха физически. Във виртуалната сфера неговият опит остави доста да се желае.

Доклад от 2014 година на френската организация за осведомителна сигурност (ANSSI), забелязан от френския ежедневник Liberation, твърди, че паролата за сървъра, ръководещ обширната мрежа за видеонаблюдение на музеите, е просто „ LOUVRE “. Достъпът до софтуера, ръководен от компанията за технологии за сигурност Thales, беше предпазен от сходна непогрешима ключова дума: „ THALES “ – съгласно Liberation.

Съобщава се, че в одита на сигурността ANSSI предложи на Лувъра да увеличи своята киберсигурност, както и да се отдалечи от остарелия програмен продукт, който може да заплаши защитната му позиция.

ANSSI не отхвърли отчета пред CNN, само че добави, че одитът „ не може да се смята за внушителен за настоящото равнище на сигурност “ на IT системите на Лувъра.

Блъскане, блъскане

Докладът се концентрира върху бюджетните цели на музея през последните години, съгласно които към 27 милиона евро (31,1 милиона долара) са изразходвани за поддръжка сред 2018 и 2024 година, с още 60 милиона за реституция на двореца Лувър.

За разлика от това, през този интервал Лувърът удвоява тази цифра за смяна на оформлението на музея и изкупуване на творби на изкуството.

Музеят е похарчил 105 милиона евро за творби на изкуството през шестте години до 2024 година, събирайки 2754 творби за това време.

През 2021 година Лувърът похарчи към 5 милиона евро за две произведения на френския художник от рококо Жан-Оноре Фрагонар. През април 2025 година Лувърът закупи „ извънреден “ триптих на Фаберже за 2,2 милиона евро.

Много от покупките на Лувъра са замъглени в известна загадка, изключително във връзка с покупната цена. В отчета на Сметната палата се споделя, че Лувърът би трябвало да обръща по-голямо внимание на цената на добитите творби и съответно предизвестява музея да не купува творби на изкуството на по-висока цена, в случай че са били продадени на търг преди по-малко от две години.